Общество на слънчевите хора!
Галя Йосифова споделя своят опит с гледането на слънце

Здравейте слънчеви хора, обичащи слънцето!

За гледането на слънцето бих искала да споделя моя опит с вас. Да гледаш изгрев и залез, когато си на път с автомобил е различно преживяване спрямо това - да го гледаш целенасочено по-дълго време. С Деян заедно гледах залеза във Варна преди две години и когато приключихме, виждах много зелени стъпки пред мен, когато вървях по пътя. Когато затворех очи, виждах как като в калейдоскоп се сменят в най-различни цветови комбинации и конфигурации фигури. Спирах се и замечтано на глас им се радвах, защото бяха много вълнуващо преживяване. 

Докато пътувах сутрин в тролея за работа гледах израстващото слънце и не свалях очи от него. Казвах си молитвата на благодарност към него

, докато пристигнех на моята спирка за слизане. Имам опит с гледането на слънцето, но едно друго преживяване ме впечатли много. Пътувах със самолет по обедно време. Реших да се загледам в слънцето, нищо, че беше силно по това време. Концентрирах погледа си и видях как то стана бяла пита с искрящ жълт ореол светлина около него. Половин час го гледах със спокоен вторачен поглед. Говорех му наум, каквото изпитвах в душата си в този момент. Споделях с него мислите си, усещанията си. Знаех, че ако разфокусирам погледа си, веднага ще ме заслепи силната слънчева светлина. Бях в небето, на 10 000 метра височина и от там се храних със слънце. Бялата пита слънце пулсираше като жив организъм. Никакво напрежение нямаше в очите ми, докато го гледах. Затворих очи, когато самолетът взе да се приземява за кацане. Беше невероятно изживяване! 

При честото гледане на слънцето за по-дълго време именно това се случва - промяна на излъчването на слънцето и спокойно гледане с широко отворени зеници фокусирани в една точка - в бялата пита слънце. Така аз го усещам и споделям с вас. В тези моменти на общуване със слънцето не мислиш за нищо друго, освен за него, за живота, светлината, топлината, жизнеността, които то ти дава и се сливаш в едно с него, обичайки себе си повече, отколкото в друго време. Няма мисли за друго - за проблеми, за страхове, за болки, за неуспехи... Слънцето всичко изчиства в тези моменти...

Когато прилагам на клиенти психотерапевтична регресивна хипноза и изведа духа им в открития космос, всички те виждат слънцето - на една ръка разстояние... гледат го спокойно и с щастие на лицето се усмихват и разказват какво величествено преживяване е да си толкова близо до слънцето в открития космос. Заглеждат се в него и го разглеждат, разказват какво виждат по него... След регресията отново с усмивка и блеснал поглед разказват за тази близка среща със слънцето...

Когато знаете как да гледате, когато има с кого да обменяте опит, когато имате съмишленици около себе си за слънцегледане, се усещате по-уверени в себе си и по-жизнерадостни, а всеки има нужда от това усещане! 

Станете - бъдете слънцеяди и се усещайте щастливи, бодри, жизнерадостни и успявайте в делата си! Слънцето помага, винаги е с всекиго от нас!

Автор: Галя Йосифова

 

Коментари   

 
#1 Snejana 2013-09-05 06:37
Здравейте Галя, много ми хареса това, което сте писали... Как мога да се свържа с вас? Във фейсбук съм Sneji Stefa Nova. Предварително ви благодаря за отговора!
Цитирай
 

Добави коментар:


Security code
Обнови

Facebook

Kontakti: